Новото правителство даде гласност на далаверите на старите управници. Сега остава само един хубав процес и дано да има осъдени политици. Сигурно така ще се наплашат и сегашните. Защото едва ли, някой се съмнява, че от тук нататък, всяко ново правителство ще си прави чистка.
Браво за сделката с БДЖ! Ама осъдете някой, моля ви!
Няма пари сега, големи дупки в бюджета - ми нека доста големи сделки се разследват и развалят. После да се върнат парите, но дали е възможно ...?
Ето сега: 600000 евро за стари вагони. Ама сме платили (да, ние плащаме, ако някой не е наясно, кой плаща всички сметки) само 16 милиона лева. Да се возим във вагони убийци. Нека върнат парите и бюджета ще е с 15 милиона по-малко беден. Ама нека има гражданско общество де, нека потърсим сметката. Аз съм готов да следя всеки скандал и да внеса и граждански иск, срещу откраднатите средства. Защото БДЖ е още държавен холдинг, т.е. на хората (защото май държавата са хората в една страна ...)
Подкрепете всеки скандал с коментар отдолу и имената си.
Нека сме граждани, а не прости платци (данъкоплатци де)!
Как смятате, че си прекарах съботата. Лежах мързеливо до 9:00, след което се занесох (буквално - много ме мързеше) на втората ILG презентация. Ама, че презентация! Първите два часа ни разказаха за системата за обучение и реалната бизнес възможност. Честно да си призная още се чудя, но нещата като цяло по мое мнение са много перспективни и интересни.
Системи за онлайн обучение - човек само да иска. Подобно събиране обаче на толкова известни лектори е повече от силно впечатляващо и ужасно полезно. Човек дори само като ползвател на системата може да очаква сериозно личностно развитие буквално за дни. Силно интригуваща обаче беше бизнес възножността, която изникна!
Бизнес в системата може и смятам ТРЯБВА да се прави. Действително, известни трудности, че сме в България ще има! Но по скромното ми мнение има много, наистина много хляб в тази история. А някак факта, че се разпространява на принципа на мрежовия маркетинг, като че ли още повече засилва интереса ми. Все още поддържам контакт с приятел от Avon, който като един от първите в България и въпреки трудностите на пазара тук, все още изкарва над 5000 месечно от системата. Именно ILG тепърва набира скорост в световен мащаб и няма съмнение, че ще се превърне в бизнес за стотици милиони само следващите няколко години. Според мен трябва да се замисли човек.
Кой ще спечели? Този, който се хване на хорото, казано най-просто. Начините са доста, а потенциалните абонати дори за България са достатъчно много. Освен това системата е силно податлива на онлайн маркетинг и едва ли заелия се сериозно с нея ще се спре само с българските потребители. Както се разбра на презентацията - Европа още не знае за ILG.
Това е за системата на ILG, това е за презентацията. Ако някой прояви интерес съм сигурен, че ще намери достатъчно информация.
Втората част беше изненадваща дори и за мен, а съм присъствал на немалко обучения, включително Котлър, който според мен си струва да се види и слуша дори за 1000 лв. за ден.
Е, убедих се, че дори безплатно човек може да се образова изключително разнообразно. Организаторите се бяха постарали и представиха няколко изумителни лекции от ILG и доста задълбочено ги коментираха. Не липсваха и много силни моменти! Всички ме впечатлиха и ме накараха да повярвам в подобна онлайн програма за обучения. Радвам се, че видях тези хора. Толкова се зарадвах, че дори мислите ми за постоянна емиграция към Цивилизования свят, мъничко се укротиха. Ако ме познавате ще разберете, че това значи много.
И като последен коментар ми се ще да резюмирам лекцията на Стивън Кови в три думи: Всичко е доверие!
Благодаря и на Кирил Стоянов, който най-завладяващо от всички успя да пресъздаде идеята на Кови. Повярвах му!
Не му е точно мястото тук, но понеже Пламен ни провокира, ето я поредната странна и смешна история.
Баба Катя и нейната съседка Николета живееха близо 40 години врата до врата. Като добродушни съпруги на двамата братя от Караколевския род в село Китна (някъде из Балкана) те заедно посрещаха всяко лято внуците си и заедно ги изпращаха през есента към големия град.
Това лято като че ли се очертаваше млако по-хладно от обикновенното, а и няколко пъти през седмицата валя. Внуците току що бяха дошли и се бяха настаили в двете съседски къщи. Баба Катя имаше 3 внука, все момчета, а Николета се гордееше с две момичета от по големия си син. Малкия не искаше още да чуе за женитба, и вече 35 годишен хвърляше в смут горката си майка. Тя твърдо вярваше, че детето и ще остане заклет ерген.
Малко след настаняването двете баби получиха по един телефон в ръката и се започна близо тричасово обучение, как да се набере номера на родителите и да се натисне зелената слушалка. Внуците също с огън и жар се впуснаха да помагат на двете си баби и поне малко да ги доближат до новите технологии. Така или иначе бабите си записаха подробните инструкции в тетрадки до леглата си и се прекръстиха дано да нямат повод да търсят по спешност родителското тяло на внуците.
След цяла седмица в къщи и под стряхата, бабите решиха да оставят за един ден децата на дядовците им и да побиколят близките хълмове за гъби. След толкова дъжд щеше да е чудо да не се върнат с препълнени кошници. Цял ден нашите героини се лутаха из баирите и набраха много и доста различни гъби. Преобладаваха разбира се челядинките, които с аромата си бяха едни от най-добрите гъби за чорба. В каря на деня, уморени, окаляни, но много горди двете баби се прибраха в къщите си и още от вратата оповестиха че утре ще сготвят обща чорба за всички внуци.
Целия следващ ден, до късния следобяд се говори за чудно вкусната гъбена чорба, която малко преди да изкипи беше дръпната от огъня да поизтине. Въоръжени с лъжици и дебели филии хляб гладните внуци се наредиха около маста и лакомо засърбаха супата на гордите баби. И понеже котката жално гледаше и махаше с опашка сипаха и на нея цяла купа от вкусното ястие. Мина се близо час и маца започна жално да вие и да се търкаля по пода. Очите на двете баби се облещиха толкова, че замалко да изкочат от кухините си. Дядовците започнаха да викат и да се карат какво са им надробили бабите и всички в купом се хвърлиха оставените телефони до леглата. Старите тетрадки се разгъбнаха и много драматично се последваха надлежно вписаните инструкции. Първо звъннаха на големия син на баба Николета. После на дъщерята и сина на баба Катя. после на съседи и лекари.
Само след час, докато гледаха как котката продължава с агонията си, с колите пристигнаха родителите на децата и всички заедно с бабите и дядовцие бяха натоварени на седалките и с бясна скорост се понесоха към близкия град. Там в неотложното цяла нощ бяха правени промивки, клизми и много неприятни анти токсични манипулации. Децата ревяха, родителите притеснено се обвинаваха, а баба Катя и Николета гледаха объркано и току промърморваха, че от тези гъби цял живот ядат и що така стана ... не знаят! Циркът продължи до 3 през нощта, когато с празни кореми, но вече успокоени всички се прибраха на село. Още от вратата баба Николета оплака милата котка и тъжно пусна някоко сълзи за мискинчето.
Всички леко съжалиха, че не взеха и котката, но кой ли мислеше в цялата лудница за маца. Влязоха в кухнята където зарязоха животинчето и очакваха да го намерят превито и предало богу дух. Но едва отворили вратата видяха, малките котета. Маца се беше окотила ...
Селяните вън от София - вземайте си куфарите и на централна гара, дори си има страница във Facebook. Има даже доста почитатели.
Няма да коментирам простотията на подобни лозунги (защото само с инфантилен лозунг може да се сравни), но ми се ще да направя една много проста сметка какво означава това.
По груби данни хората от провинцията (в този случай и аз, макар всичко, което не е на море е провинция, а аз съм си Бургазлийче) са почти половината от кореняк-софиянците. Или около 600000 души са приходящи в милата ни (и много мръсна) столица. Още около 150000 души идват на работа в София (и харчат парите си тук) от родната СО (София област, ако все пак има някой да не знае абривиатурата). Накратко казано половината (750000 души) от софианци трябва да си изнесат провинциалните мутри от "Големия град". Ако вземе че стане, нека видим как ще я карат Софиянци?
Моловете ще фалират доста бързичко с обороти на половина. Т.е. около 10000 души кореняци ще останат без работа. Подобна съдба чака много от 1300-те заведения за хранене в столицата, или още около 10000 души на улицата. Магазините средно ниво също ще се удавят и още поне 10000 души ще са изритани от работодателите. Това са само новите придобивки за София!
Над 100000 души са в сферата на дистрибуцията и търговията, където с фалитите на магазините поне 50000 души ще го закършат яко. С обеми на половина не могат да издържат и повечето фирми в услугите, които се хранят от бизнеса към крайния клиент, който изведнъж се е стопил с 50%. Още едни около 50000 души си заминават към бюрото по труда.
И каква ще е сметката? Бизнесът ще се поизтегли от голямата столица, а в нея ще останат към 130 000 безработни кореняка от около 700000 или към 20% безработица - яко а? Половината реститутки няма да има на кого да дават порутените си къщи в центъра под наем и ще трябва да затегнат коланите. От лукса и калта май ще остане само калта!
Така, че мили кореняци уважавайте съседа си от провинцията, гледайте го като писано яйце и ако случайно почне да псува софиянците, купете му успокоително!
"Година след като отпадна възможността арендаторите да имат предимство при закупуване на земеделска земя, процедурата може да бъде върната. Председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева (ГЕРБ) и съпартийците й Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов внесоха законопроект за изменение на Закона за собствеността на земеделските земи. Той отново връща правилото, според което собственикът на земя трябва да я предложи за продажба първо на дългосрочния й ползвател, след което на други лица." в. Дневник
А кой е дългосрочният ползвател-арендатор на земята? Поне в северните полета, където се сее основно жито, царевица, грах и слънчогед това са любимците на цяла Варна - мутренската групировка ТИМ и нейните издънки. Виждал съм с очите си как джиповете оникалят още пролетта по време на сеитба и притискат собствениците да дадат земята си на тях. После през лятото по време на жътва по полетата има повече джипове с варненски номера от селско-стопанска техника.
Когато ти приемат подобен закон, а твоя е една от големите банки в страната - колко лесно е да изпратиш дебеловратите си сътрудници да помолят собственика на земята да ти я предложи за продан точно на теб като дългогодишен арендатор?
Как така точно Танева предлага подобен закон, като името ѝ от години се свързва с тимаджиите. Е, как обикновените хора са по-запознати с тези неща от медиите, защото Дневник нищо не споменава по въпроса? А може би отговора е именно в това, че някак Иво Прокопиев (един от основателите на медията) е част от всичко това като човек от ГЕРБ.
Не ми се мисли! Само се сещам, че в България настъпват отново смутни времена. Добре поне, че сме в ЕС, че има някакво наблюдение върху процесите. Но знаете ли как се прави бизнес с консерви например, като всичко трябва да си купиш от мутрите, за да го произведеш. Или как се контролира цена на пазара от една малка група изпечени "арендатори". Въпросите си остават и как ще се измъкнем от кризата, като нищо не се произвежда? Дори селското ни стопанство се занимава само с жито и слънчоглед, защото ако стане нещо пак се продават за био гориво? Къде са ми чушките, корнишоните, доматите? Тези основни продукти са почти 100% внос от Турция. Кой ли извършва тази протекция за турските търговци?
Като започнем по региони, не мога да се сетя какво се произвежда - ах, да КАОЛИН. (На иво Прокопиев). От традиционен и много влиятелен производител на домати, сега нямаме дори сорт. Пилета, по дяволите, внасяме от Румъния - питайте Градус например, те са най-големи! Че това са основни храни. Какво ще захрани икономиката ни, за да живеят добре поне децата ни?
Селяните вън от София - вземайте си куфарите и на централна гара, дори си има страница във Facebook. Има даже доста почитатели.
